Бяхме се прехвърлили от Изгрева вече от няколко години в един жилищен блок на комплекс "Червена звезда" до Диана бад. Стаята ми е слънчева, имам топла вода, имам парно, кухня и всички удобства. Вече съм захвърлила патериците и мога да се движа като си подпомагам с един бастун. Обикновено сядам на моя стол до прозореца и цял ден разговарям с едно врабче, което идва и се качва на един близък клон. Аз живея на първия етаж. Още не мога да свикна с раздялата с моята къщичка на Изгрева. Ежедневието ми преминава в разходки с бастуна по лъскавия паркет в апартамента. Понякога излизам и се разхождам по съседните поляни.
Веднъж идва една сестра да ме навести, понеже няколко от тях ми помагаха при покупките на хранителни продукти от магазина. Аз съм полегнала в леглото, а тя стои до вратата. Започна да ми разказва нещо, което бе чула като новина от братските проблеми на Изгрева. Той, Изгрева, сега го нямаше, беше разрушен. Ние всички бяхме разквартирувани в различни жилищни блокове. Но братските проблеми, които ежедневно се коментираха, оставаха неразрешени. И точно тя това ми разказа за някаква си случка, която станала с еди какви си последствия. Аз я прекъснах: "Това, което казваш не е вярно!" А тя настойчиво от вратата говори с висок глас:" Вярно е, аз съм очевидка!" Аз се ядосвам, сядам на леглото, спускам краката си на паркета, ставам, правя стъпка и с жест отрязвам въздуха и викам: "Лъжеш, това не е вярно!" И в момента в края на моят жест аз залитнах, паднах на паркета на един метър от кревата си и си счупих за втори път крака. Тя се приближи към мене и ми крещи: "Видя ли, убеди ли се, че аз не лъжа и казвам истината? А лъжата изречена от теб ти строши отново крака. Ненаучена от този свят няма да си тръгнеш!" После тя извика "Бърза помощ", натовариха ме на линейка и отново пролежах няколко месеца в "Пирогов". Бяха пробили с гвоздей петата ми и на една тел, окачена на една макара с провесена тежест ми изпъваха крака. Мъчение, като при инквизиция. Мъча се, боли ме и страдам. Как може така? На метър от кревата си да падна и да счупя кракът си. Какви ли бяха тия мои астрологически аспекти! Или може би тя беше пощаджийката, която дойде и ми донесе полица за изплащане на мои предишни дългове, или пък ми връчи повиквателна заповед за мобилизация за Невидимия свят. Лежа и се чудя. Полица ли е или мобилизационно за приготовление за заминаване? И това ли трябва да се случи на човек, който чете Словото и има смелостта да каже, че е ученик в Школата на Учителя?